"Как Писар Тричко не се ожени за Царкиня Кита, с китка накитена"

Постановка:

Рашко Младенов

Сценография:

Виолета Радкова

Костюми: Първолета Чавдарова - Летиция

Музикална среда: Пламен Мирчев - Мирона

С участието на: Радомир Андонов, Любомир Кънев, Тихомир Благоев, Йовко Кънев, Крум Берков, Венцислав Петков, Татяна Цветкова, Мартина Вачкова (гост) / Яна Стефанова - Хернани, Минко Минков (гост), Христо Памуков

>>> За автора <<<

Никола Русев често използва мотиви от приказния ни фолклор. Смехът в неговите творби е ярък, сочен, спонтанен, но и много мъдър, а защо не и мъничко тъжен. Много от пиесите му и днес звучат свежо, актуално, съвременно-провокативно. Затова този драматург не е забравен и част от неговите творби очакват своя нов прочит. Постановката на "Как Писар Тричко не се ожени за Царкиня Кита, с китка накитена" е амбиция на Русенския театър да изведе отново драматургията на Никола Русев на сцената и да покаже нейните непреходни театрални ценности. Днешното ни време я очаква...

>>> За пиесата <<<

В своята приказка - притча известният български драматург Никола Русев (1932 - 1990) се интересува не "защо", а "как" писар Тричко не се ожени за царкиня Кита. В това "как" е същността на един смешен разказ за това как българинът кореспондира с властта, как тя изглежда в неговите очи и, обратно - как властта гледа на народа. Истински ли са любовта и омразата помежду им или всичко е смешен карнавален театър?

Като извежда тези размисли, драматургът се забавлява, представяйки ни една много комедийна, атрактивна и изпълнена с карнавално-гротескови персонажи история от българския фолклор. Писар Тричко не се оженва за царкиня Кита, но ние не страдаме, а се смеем от сърце...!

>>> За смеха <<<

С приказната си народна притчовост, с колорита на героите си, с техния диалект дори ни навежда към размисъла за смеха на българина. Как той е звучал през вековете, как звучи днес, какви са характеристиките на българския език?

В смеха се оглежда характера на българина, волята и достойнството му да се погледне "отстрани". Например днес усмивката на българина е леко посърнала, по улиците се срещат повече намръщени и изнервени хора; дори когато се смее, българинът изразява повече болка и гняв, отколкото радост от живота. Така че чрез смеха си съвременника разкрива самия себе си - свеоето битие, своята природа, своята нравственост.

____________

Заб. Използвани са текстове от официалната програма на представлението, както и от рекламните флаери! Редактор на програмата е Крум Гергицов.

Лично мнение: Мен особено ме радва обръщането на Русенския театър към фолклорното - към един ужасно труден текст (труден заради привидната му остарялост), който въпреки всичко е поднесен напълно разбираемо за публиката. От там нататък на нея й остава само да се облегне спокойно назад и да се забавлява със страхотните актьори. Много забавни сцени, почти култови диалози и пълно себераздаване. Това видях аз, за което искам да поздравя актьорите! Горещо препоръчвам този спектакъл на всеки, който търси неангажиращ смях и гарантирано добро настроение. Не пропускайте!

/Димитър Аврамов/

_________

Следващ спектакъл

27. май, 19:00, Голяма сцена